24.11.2007 г., 9:00

След смъртта (На Тоше Проески)

1.3K 0 4

Ако знам, че ще те върна, мога
от света подземен да те взема,
със сълзи и молби горещи мога
живот за теб от Господ да измоля...


 

Угасна вече твоята усмивка топла...
Не ще се чува твоят глас неземен...
Смъртта бе алчна и теб избра си...
Животът бе жесток, не те опази...


 

На кого усмивката ще виждам вече
и гласът на кой ще топли вечер?
Теб те няма... Чуй, тази песен плаче

и тъжна ти остави сцената да гасне...


 

На Тоше Проески
17.20.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сажелявам за болката която си приживяла.....Знам какво ти е ....Повярваи Ми...Стихотворението ти наистина Много ме трогна...
  • Знам, че не можем да върнем човек, отишъл си от този свят. Губила съм приятели по този начин... Знам как боли от безсилието в този момент...
    Но това стихче, се роди в главата ми за броени минути, когато разбрах за смъртта на този истински музикант. Едно от любимите ми стихчета си ми е, защото е много истинско и искренно. А и според мен се получи красиво
  • Не тъгувай!
    Птиците пеят в Безкрая.
    Аз знам така-
    денят , вкойто си отива някой не трябва да бъде тъжен,колкото и непостижимо да звучи това.
    Трябва да го Светиш този ден.А човека ,който не е вече до теб да го носиш в сърцето .Заради него да живееш.Да ти бъде пред очите в трудни моменти...
    За Тоше Проески мога да кажа , че е голям музикант.Няма да забравя ,когато го гледах за пръв път в един клип с Есма Реджепова...Това ,което той правеше като музикант е - истинска музика....
  • Съжалявам за болката ти.
    Не можем да ги върнем, но да ги помним докато сме живи.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...