След теб...
След теб тя умира,
след устните спира
да диша, да вижда,
да чува. Потъва
в самотните мисли,
попиват тъгата й
белите листи.
Отгръща наново,
но връща се словом
и духом в постелята
чиста. Преглъща отровата,
скрива сълзите горчиви,
но нощем завиват
лицето й спомени живи.
И пак те обича,
и пак те отрича,
и скита по голи пътеки,
будува, танцува,
и смее се мъчно,
но нежно на истина
тъй неизбежна,
че теб ще изпраща,
но пак теб ще чака
сърцето й болно,
но вечно!
след устните спира
да диша, да вижда,
да чува. Потъва
в самотните мисли,
попиват тъгата й
белите листи.
Отгръща наново,
но връща се словом
и духом в постелята
чиста. Преглъща отровата,
скрива сълзите горчиви,
но нощем завиват
лицето й спомени живи.
И пак те обича,
и пак те отрича,
и скита по голи пътеки,
будува, танцува,
и смее се мъчно,
но нежно на истина
тъй неизбежна,
че теб ще изпраща,
но пак теб ще чака
сърцето й болно,
но вечно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
