След теб, след нея...
След теб, след нея...
Отиваш ти сега с нея,
сякаш ни разкъсва тя,
но как без тебе да живея
и като сянка след вас да вървя?
Ще я целуваш, а ще виждаш мене,
за мен ще мислиш щом я любиш,
сянката ми тя ще вижда денем
и винаги от мен ще се страхува.
Тя ще ме вижда във всяка лоша птица,
във всичко зло на таз Земя,
ще спиш до нея, а като звездица,
аз ще ти гостувам в съня.
Нея винаги ще я е страх,
ще я преследвам в сънищата нощем,
а теб ще те изгаря адски грях
и за мен ще плачеш още.
Ще я обсебвам в нейните кошмари,
а в сънищата ти към теб ще тичам,
ще са мираж за теб онез клюкари,
които казват ти, че още те обичам.
За нея смърт, за теб живот,
като сянка до вас ще остана,
ще ви измъчва моята любов,
ще я проклинате, но полза няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
