След толкова години
аз още помня онзи вкус
на твоите целувки,
животът ми премина
като тъжен блус
в болка и преструвки.
Усмивката ти така
и не можах да забравя -
времето не лекува,
не успях от това,
което искам, да избягам,
миналото ме атакува.
След толкова години
сигурно имаш нов живот,
болката ми не отмина,
ще ме следва до гроб.
Толкова късно разбрах,
че си единствен за мен,
през дългите нощи не спях,
а крещях от болка по теб.
Толкова много години,
толкова много спомени
и болка.
Всички надежди си отидоха.
Толкова много сълзи
за теб бяха проронени,
и тази огромна тъга,
която не бих могла
да понеса.
Не зная защо,
мислите не ми се подчиняват,
всичко ми напомня за теб,
не зная защо
не мога да те забравя
и какво се случва с мен.
Искам да спра,
ти сигурно отдавна си го направил.
Искам живота си да продължа
и да те забравя.
Всичко възможно направих
и в момента го правя,
но въпреки всичко не се получава.
© Богдана Маринова Все права защищены