13 авг. 2010 г., 12:27

След толкова години

662 0 6
След толкова години
пак сме в тази стая,
от всеки атом шепнат стонове и страст.
Но ти мълчиш, а чувам как
душата ти ридае, за теб, за мен
и за изгубените дни.
За жалост, нищо няма да се върне.
Обичахме се, любихме се до зори,
а после зъби, нокти, ругатни,
кълнежи, мъка и сълзи.
Създадени сме да боли.
И колкото по-силно е горяла любовта ни,
два пъти по-силно после ни горчи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явление Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...