След години

Простих ти всеки минал сторен грях

и времето което ни дели.

Когато плачех чувах твоя смях,

а мен не спираше да ме боли!

Приех те. Ако искаш остани.

Сърцето ми не те забрави. Помни!

И както нявга ще те приюти,

че само скитниците са бездомни!

Дори любов ще се намери там

в душата от години натежала.

Бях за дълго, много дълго сам.

С времето и тя е побеляла.

Все пак мъждука някаква искра,

останала от младостта ни грешка.

Пораснахме, а още сме деца!

На тази възраст! Тъжно е и смешно!

Сега си тук, все същата жена,

и пак със тези дяволи в очите!

Но мина време. Много закъсня!

Далеч остана любовта, в мечтите!