Aug 21, 2017, 3:15 PM

След време

  Poetry » Love
529 1 0

               След години

 

Простих ти всеки минал сторен грях

и времето което ни дели.

Когато плачех чувах твоя смях,

а мен не спираше да ме боли!

 

Приех те. Ако искаш остани.

Сърцето ми не те забрави. Помни!

И както нявга ще те приюти,

че само скитниците са бездомни!

 

Дори любов ще се намери там

в душата от години натежала.

Бях за дълго, много дълго сам.

С времето и тя е побеляла.

 

Все пак мъждука някаква искра,

останала от младостта ни грешка.

Пораснахме, а още сме деца!

На тази възраст! Тъжно е и смешно!

 

Сега си тук, все същата жена,

и пак със тези дяволи в очите!

Но мина време. Много закъсня!

Далеч остана любовта, в мечтите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...