14 мар. 2007 г., 09:22

След време

1.5K 0 29

След време ще настъпи тишината,

денят ни във мълчание ще стихне.

И горда ще се вмъкне самотата,

която с думи... дълго време трихме.

Душата ми за теб ще се затвори,

защото знам, че няма да съм нужна.

Когато тръгнеш, няма да те спирам

и няма смисъл... вече ще съм чужда.

Във спомените - там ще те запазя,

безмълвно всеки ден ще те завръщам.

И мигове пропуснати ще търся,

в които със любов ще те прегръщам.

Във сънищата пак ще те целувам,

в очите ти аз себе си ще скривам

До болка само там ще те обичам

и няма, няма никога да спирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...