15 окт. 2006 г., 20:51

След вълшебството

1.1K 0 19

 

 

Такава съм... Ще трябва да приемеш...

Вълшебството пресрочи свойто време.

Каляската се претъркулва в... тиква,

И вместо кочияши – мишки припват...

Венецът от звездици във косите,

Угасва, с всяка стъпка на стрелките,

Разкошните волани и дантели

Превръщат се в дрехи овехтели...

И тъй... това съм аз... такава съм...

Естествена, без грим и неподправена...

Обичай ме без блясък, черно-бяла,

Тъй както аз за принц съм те избрала...

 

 

15.10.2006

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много,много ми харесва - това е реалността.Само се чудя дали не е по-добре да бъде накрая "Тъй както аз за принц съм теб избрала...". Незнам просто така го прочетох и после видях,че е "съм те",а не "съм теб".
  • Много,много ми харесва - това е реалността.Само се чудя дали не е по-добре да бъде накрая "Тъй както аз за принц съм теб избрала...". Незнам просто така го прочетох и после видях,че е "съм те",а не "съм теб".
  • Благодаря ви, Хенри, Мойра, Здравка, радвам се да видя и вашето одобрение
  • Чудесен стих, неподправен и прекрасен!
  • Много, много хубав стих!!!Хенри

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...