След залез слънце

Да може да е утро,

а то – вечер!

Вместо топлина

в леглото – глетчер!

Като призраци лежим

в компания на тишината,

поканена от някога... преди,

когато двама  мислихме,

че по-добра е от вината.

По-добра от прошката дори.

От витрината ни гледа

безуханно, сухо цвете,

а погледите ни виновно

тичат някъде встрани.

Почти не си говорим вече

нито в зло, нито във добро.

Само заедно живеем в двете.