Да може да е утро,
а то – вечер!
Вместо топлина
в леглото – глетчер!
Като призраци лежим
в компания на тишината,
поканена от някога... преди,
когато двама мислихме,
че по-добра е от вината.
По-добра от прошката дори.
От витрината ни гледа
безуханно, сухо цвете,
а погледите ни виновно
тичат някъде встрани.
Почти не си говорим вече
нито в зло, нито във добро.
Само заедно живеем в двете.
© Ирина Костова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
