Да може да е утро,
а то – вечер!
Вместо топлина
в леглото – глетчер!
Като призраци лежим
в компания на тишината,
поканена от някога... преди,
когато двама мислихме,
че по-добра е от вината.
По-добра от прошката дори.
От витрината ни гледа
безуханно, сухо цвете,
а погледите ни виновно
тичат някъде встрани.
Почти не си говорим вече
нито в зло, нито във добро.
Само заедно живеем в двете.
© Ирина Костова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
