След залез слънце
Да може да е утро,
а то – вечер!
Вместо топлина
в леглото – глетчер!
Като призраци лежим
в компания на тишината,
поканена от някога... преди,
когато двама мислихме,
че по-добра е от вината.
По-добра от прошката дори.
От витрината ни гледа
безуханно, сухо цвете,
а погледите ни виновно
тичат някъде встрани.
Почти не си говорим вече
нито в зло, нито във добро.
Само заедно живеем в двете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Костова Всички права запазени
