18 окт. 2013 г., 11:23
Сто кълбета от нерви търкалям
от Шабла до Царево…
Като халба бира прелива следобедът –
от ярост и дълбоко стаена тъга…
Хемингуей не достигна до този бряг -
захласнал се по океана,
а после.. по корида, жени… и слънца…
Пресметнал дължимото за летните удоволствия,
Октомври поднася сметката и
попарва жарта на възторга в душите ни…
Вгорчават се всички лакомства,
отрупали масата на хоризонта ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация