Сто кълбета от нерви търкалям
от Шабла до Царево…
Като халба бира прелива следобедът –
от ярост и дълбоко стаена тъга…
Хемингуей не достигна до този бряг -
захласнал се по океана,
а после.. по корида, жени… и слънца…
Пресметнал дължимото за летните удоволствия,
Октомври поднася сметката и
попарва жарта на възторга в душите ни…
Вгорчават се всички лакомства,
отрупали масата на хоризонта ...