18.10.2013 г., 11:23 ч.

Следа от лято 

  Поезия » Друга
670 0 15

Сто кълбета от нерви търкалям

от Шабла до Царево…

Като халба бира прелива следобедът –

от ярост и дълбоко стаена тъга…

Хемингуей не достигна до този бряг  -

захласнал се по океана,

а после.. по корида, жени… и слънца…

 

Пресметнал дължимото за летните удоволствия,

Октомври поднася сметката и

попарва жарта на възторга в душите ни…

Вгорчават се всички лакомства,

отрупали масата на хоризонта

и като доведен, беден роднина  -

под покривката – ръцете си скривам.

 

Капките на първия есенен дъжд

запълват трапчинките

от вчерашните ми усмивки  -

до днес очаквали щастие…

 

Необяснимо е  -  като мисъл за любимо момиче  -

в прегръдката на верен приятел…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите извират от теб!Поезия е!
  • Следа, превърнала се в бръчица.
    Красива тъга!
  • На всички прочели и откликнали - необяснимо благодаря!
  • Ммм...и аз така мисля...
  • Нищо не вдявам, ама сигурно аз съм нискограмотен!
  • Сигурно е дълбока и запомняща(следата), щом те е довела до това споделяне.
    Чудно и необяснимо!
  • Още първите думи грабват читателя, за да го доведат неусетно до един мъдър финал.
    С удоволствие прочетох, Краси.
  • Харесах си трапчинките от вчерашни усмивки,очаквали щастие!А последното наистина е необяснимо!Поздрав от Юга!
  • Дъждовно, тъжно и красиво!
  • Да, споделям мнението на останалите. Прекрасно с уникален финал! Поздрави!
  • Ами, което си е хубаво, то си е като халба бира ...! Поздрави, Краси!
  • и като доведен, беден роднина -
    под покривката – ръцете си скривам.

    Стихът ти ме очарова адаш,поздрави!
  • Много хубаво Краси! Нежно и ефирно! Поздрав!
  • думите ти като пълноводна река...
  • Толкова хубаво пишеш, омайват ме стиховете ти, нямат остри ръбове, а мисълта ми се търкаля по завоите им!
Предложения
: ??:??