Следата води до любовта ни
Изваяла грации
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата
и вливам се в лазура на потрепващи искри
и стъпвам недоверчиво
на дъното на душата
приземявам се с невинни мисли
и се навеждам да откъсна мечтата
позната нейде отпреди
И се отливам
с една нейна част в прямотата
за да открия другата в мен отпреди
и разбирам вече каква е истината
и всичко което сега ми предстои
И разгадавам бъдещето с вещината
което ме очаква още призори
и обещавам да се сбъдна с прямотата
и после да се превърна в щастливи сълзи
които да се стичат по следата
която води до любовта ни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
