17 нояб. 2010 г., 12:17

Следата води до любовта ни 

  Поэзия » Белые стихи
776 0 2

 

                                                 


Изваяла грации
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата
и вливам се в лазура на потрепващи искри 
и стъпвам недоверчиво
на дъното на душата
приземявам се с невинни мисли
и се навеждам да откъсна мечтата
позната нейде отпреди
И се отливам
с една нейна част в прямотата
за да открия
другата в мен отпреди
и разбирам вече каква е истината
и всичко което сега ми предстои
И разгадавам бъдещето с вещината

което ме очаква още призори
и обещавам да се сбъдна с прямотата
и после да се превърна в щастливи сълзи
които да се стичат по следата
която води до любовта ни...



© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??