Но бил ли си или не си
- шепне в мрака пеперуда.
Пак лунен сърп над мен виси,
ти - мой сън, ти - моя клада...
Да се будя всяко утро
за тебе перуникова...
Да си тук и да е скоро,
как някак си да спра това...
Да идвам в пурпурния здрач
с нежност - полудяла нимфа...
Да свършва! - казвам с плач,
а в сърцето чувам арфа.
Дано никой не ме съди
за тази мисъл, в тази степ...
Но знам - да му се не види
- аз ще ухая пак на теб...
© Светла Асенова Все права защищены