17 окт. 2007 г., 21:01

Следи в съня

1.1K 0 4






Знам,

това че може би е по-добре да премълча,

всяка болка в мен преглътната,отведена

в сърцето ми,но разпиля

в мен,

ти живота щом ми каза,че отиваш си,

ням понечих да те спра,дори и писах ти,

обичах те,уби ли ме?

Защо любов все теб сънувам

и до зори за теб бленувам как

дори ще открия следа,

от нов живот без теб любима,

далеч от мен дали открила си

обич или си дошла при мен във съня?

"Да"-
казваш вече силно друг сега обикнала,

изстинал не понечих да отроня и сълза,

кажи защо отне

ти

всичко,ти в океан сърцето ми разби,

реките от любов лъжите ти били,

от теб отровени.
Но в спомен със целувки шепнеш,

че с Десперадо ще си тръгнеш как

смехът ни изгаряше в страст.

Но днес не виждам тази лудост

и не усещам даже радостта,

завинади твоя вина

е,че не пророних любовта ни в сълза.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...