17 oct 2007, 21:01

Следи в съня 

  Poesía
747 0 4






Знам,

това че може би е по-добре да премълча,

всяка болка в мен преглътната,отведена

в сърцето ми,но разпиля

в мен,

ти живота щом ми каза,че отиваш си,

ням понечих да те спра,дори и писах ти,

обичах те,уби ли ме?

Защо любов все теб сънувам

и до зори за теб бленувам как

дори ще открия следа,

от нов живот без теб любима,

далеч от мен дали открила си

обич или си дошла при мен във съня?

"Да"-
казваш вече силно друг сега обикнала,

изстинал не понечих да отроня и сълза,

кажи защо отне

ти

всичко,ти в океан сърцето ми разби,

реките от любов лъжите ти били,

от теб отровени.
Но в спомен със целувки шепнеш,

че с Десперадо ще си тръгнеш как

смехът ни изгаряше в страст.

Но днес не виждам тази лудост

и не усещам даже радостта,

завинади твоя вина

е,че не пророних любовта ни в сълза.




© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??