Следи в съня
Знам,
това че може би е по-добре да премълча,
всяка болка в мен преглътната,отведена
в сърцето ми,но разпиля
в мен,
ти живота щом ми каза,че отиваш си,
ням понечих да те спра,дори и писах ти,
обичах те,уби ли ме?
Защо любов все теб сънувам
и до зори за теб бленувам как
дори ще открия следа,
от нов живот без теб любима,
далеч от мен дали открила си
обич или си дошла при мен във съня?
"Да"-
казваш вече силно друг сега обикнала,
изстинал не понечих да отроня и сълза,
кажи защо отне
ти
всичко,ти в океан сърцето ми разби,
реките от любов лъжите ти били,
от теб отровени.
Но в спомен със целувки шепнеш,
че с Десперадо ще си тръгнеш как
смехът ни изгаряше в страст.
Но днес не виждам тази лудост
и не усещам даже радостта,
завинади твоя вина
е,че не пророних любовта ни в сълза.
© Христо All rights reserved.
