Следобедна есен

Поэзия » Пейзажная

903 0 17

Как ниско слезе есенното слънце,

та чак целува със поклон земята,

а тя, нажарена от лятото горещо,

коси през рамо сламени премята.

Дървета слънцето прегръщат необхватно

и като песен се сбогуват със листата,

облечени във циганското лято,

шалварени от пъстрота и злато.

Небето във ширити сини се протяга

и дипли облаците - низ коприна,

а залезът със меко кадифе пристяга

снагата на нощта, в която ляга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yoananikolova (Йоана Николова)

Много ми хареса Поздрави!

2010-10-12T21:37:51+03:00
beti

Красива е твоята Есен!

2010-10-10T12:04:31+03:00
Eia (Росица Танчева)

Красиво...
Поздрав!

2010-10-10T08:48:44+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

rudin (Иван Христов): 1-10-2010г. 16:21
"На вятъра, но ще ли той да може,
да милва те и буди всеки ден,
с целувките по меката ти кожа
той чувства да събужда като мен?

Дори и да лудува зад стените
и стълбите към тебе да руши,
не би могъл чаровно-ненаситно
страстта ти като мен да потуши!"

Той - вятърът е мой приятел и любим,
и шепне ми най - нежните си строфи.
Той буди ме със полъх - дъх неуловим,
разбужда в мене клепки с обич натежали.

Да, вярно е! Понякога руши
и мостовете дето съм издигала,
но стигне ли до мен трепти
в нюансите на моите въжделения.

Не ми се врича, нито се кълне,
че само мен единственно обича.
Но бурне ли, надежди в мен плете
със полета на пролетната птица.

2010-10-10T07:32:34+03:00
rudin (Иван Христов)

На вятъра, но ще ли той да може,
да милва те и буди всеки ден,
с целувките по меката ти кожа
той чувства да събужда като мен?

Дори и да лудува зад стените
и стълбите към тебе да руши,
не би могъл чаровно-ненаситно
страстта ти като мен да потуши!

2010-10-01T16:21:17+03:00