Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Sep 29, 2010, 8:58 PM

Следобедна есен

901 0 17

Как ниско слезе есенното слънце,

та чак целува със поклон земята,

а тя, нажарена от лятото горещо,

коси през рамо сламени премята.

Дървета слънцето прегръщат необхватно

и като песен се сбогуват със листата,

облечени във циганското лято,

шалварени от пъстрота и злато.

Небето във ширити сини се протяга

и дипли облаците - низ коприна,

а залезът със меко кадифе пристяга

снагата на нощта, в която ляга.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • yoananikolova (Йоана Николова)
    yoananikolova (Йоана Николова)
    Много ми хареса Поздрави!
  • beti
    beti
    Красива е твоята Есен!

  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Красиво...
    Поздрав!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    rudin (Иван Христов): 1-10-2010г. 16:21
    "На вятъра, но ще ли той да може,
    да милва те и буди всеки ден,
    с целувките по меката ти кожа
    той чувства да събужда като мен?

    Дори и да лудува зад стените
    и стълбите към тебе да руши,
    не би могъл чаровно-ненаситно
    страстта ти като мен да потуши!"

    Той - вятърът е мой приятел и любим,
    и шепне ми най - нежните си строфи.
    Той буди ме със полъх - дъх неуловим,
    разбужда в мене клепки с обич натежали.

    Да, вярно е! Понякога руши
    и мостовете дето съм издигала,
    но стигне ли до мен трепти
    в нюансите на моите въжделения.

    Не ми се врича, нито се кълне,
    че само мен единственно обича.
    Но бурне ли, надежди в мен плете
    със полета на пролетната птица.






  • rudin (Иван Христов)
    rudin (Иван Христов)
    На вятъра, но ще ли той да може,
    да милва те и буди всеки ден,
    с целувките по меката ти кожа
    той чувства да събужда като мен?

    Дори и да лудува зад стените
    и стълбите към тебе да руши,
    не би могъл чаровно-ненаситно
    страстта ти като мен да потуши!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0