Sep 29, 2010, 8:58 PM

Следобедна есен

899 0 17

Как ниско слезе есенното слънце,

та чак целува със поклон земята,

а тя, нажарена от лятото горещо,

коси през рамо сламени премята.

Дървета слънцето прегръщат необхватно

и като песен се сбогуват със листата,

облечени във циганското лято,

шалварени от пъстрота и злато.

Небето във ширити сини се протяга

и дипли облаците - низ коприна,

а залезът със меко кадифе пристяга

снагата на нощта, в която ляга.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса Поздрави!
  • Красива е твоята Есен!

  • Красиво...
    Поздрав!
  • rudin (Иван Христов): 1-10-2010г. 16:21
    "На вятъра, но ще ли той да може,
    да милва те и буди всеки ден,
    с целувките по меката ти кожа
    той чувства да събужда като мен?

    Дори и да лудува зад стените
    и стълбите към тебе да руши,
    не би могъл чаровно-ненаситно
    страстта ти като мен да потуши!"

    Той - вятърът е мой приятел и любим,
    и шепне ми най - нежните си строфи.
    Той буди ме със полъх - дъх неуловим,
    разбужда в мене клепки с обич натежали.

    Да, вярно е! Понякога руши
    и мостовете дето съм издигала,
    но стигне ли до мен трепти
    в нюансите на моите въжделения.

    Не ми се врича, нито се кълне,
    че само мен единственно обича.
    Но бурне ли, надежди в мен плете
    със полета на пролетната птица.






  • На вятъра, но ще ли той да може,
    да милва те и буди всеки ден,
    с целувките по меката ти кожа
    той чувства да събужда като мен?

    Дори и да лудува зад стените
    и стълбите към тебе да руши,
    не би могъл чаровно-ненаситно
    страстта ти като мен да потуши!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...