4 апр. 2013 г., 09:49

Следобедно кафе

1.7K 0 1

Следобедно кафе

Харесва ти да бъдеш мокра
и без чадър, да те вали,
по локвите да тичаш без посока,
на подскоци, все едно ще полетиш...

Обичам да гледам дъжда,
как храни живота с надежда,
как ситните капките ръмят,
върху твоята чаровна небрежност...

И когато под моята стряха,
се поспреш за кратък подслон,
открехни много леко вратата,
не заключвам, ела в моя дом...

Ще направя кафе за следобед,
аз го пия горчиво, със мляко,
както горчив със мен е живота,
за десерт - от любовното сладко...

Сухи дрехи за теб не намерих,
ти не чака, съблече се гола,
със ръце те покрих и наметнах,
и оставих срама си на стола...

После вкусих от пролетна влага,
сякаш много отдавна не пил,
заваля и от твоето тяло,
като топлия дъжд през април...

03.04.2013
Д. Антонов (diester)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...