Следпразнично
Следпразнично
Нека ми викат: "Срещу ръжен не ритай!"
"Де си чул през зима славей да пее?!?"
Аз знам, Обичта - тя не е изтрита!
Петдесет години Тя с мене живее.
Знаете ли, не нося венчална халка.
Ние със Нея сме пред Бога венчани.
Малко съм лош, но отдавна баща,
още съм мъж, още е чанено.
Още прескача лудо сърцето
гласа И щом чуя, щом светят очите.
Домът ми е топъл и сякаш, че свети,
а в спалнята сякаш са слезли звездите.
Живеем си тихо. Нямаме разправии.
Колко е приятно и уютно така.
Стапям се вътре, по Нея щом вият...
Е, затова, и не нося халка...
Благодаря на Съдбата, че в Тебе се вричах!
Благодаря, че палува в мене детето!
Благодаря ти, звездице, че живях и обичах!
Благодаря, че те има, за мене да светиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
