vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
18 янв. 2016 г., 18:31

Следтебие 

  Поэзия
1016 4 22

 

Сред тихата инерция на мислите
налучкваш вече своето съзвездие...
Далечно е. Дори да е измислица,
остава то последното следтебие.

Светът живян е само сън в мъглата
и бялата ти смърт напомня белотата й.
Днес на снежинки пада тишината
след твоите разстреляни приятели...

Долавяш втренчената в себе си реалност -
за нея си един излишен спомен.
Дъждовен миг от сивата баналност
на времето след неговия дъжд пороен.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Светът живян е само сън в мъглата
    и бялата ти смърт напомня белотата й.
    Днес на снежинки пада тишината
    след твоите разстреляни приятел


    " На снежинки пада тишината. Чудесна образност.Докосваш с перото душата на човека четящ стиха. Браво Младен
  • Красиво е ! Харесах!
  • Благодаря ти за вниманието, Лейди! Желая ти много хубава вечер.
  • Благодаря ти, Калия! Трогнат съм от вниманието ти. Пожелавам ти светли празници!
  • Чудесен поетичен бисер ни цитираш, Цеца! Благодаря ти за това включване!

    Благодаря ти за високата оценка, Латинка и за позитивния коментар! Трогнат съм. Желая ти здраве и много успехи! Лека и вдъхновена вечер!
  • !!! Чудесен ден ти пожелавам, Мисана!

    "Ангелите заплакаха пред реалността -
    не изпълниха заповедта на Бога.
    Безсилни бяха те пред завистта,
    човешкото съмнение и злоба.
    С крила, покрити с нефт и сажди,
    не можеха да излетят.
    Заплакаха с брилянтни сълзи
    с надеждата, че ще умрат.
    Безсилни, в казуса пленени,
    те плакаха година, век...
    От сълзите роди се племе -
    човек с душата на поет. "
  • Благодаря ти, Звезден прах! Трогна ме. Пиши все така оригинално! Защо да ти става тъжно, Анастасия! Нали след нас остава Съзвездието. Стига да сме го налучкали. Благодаря ти най-сърдечно! Мерси, Цвети! Ангелска душа имаш ти и вторият ти коментар, чрез много хубав стих, го доказва. Все пак, дали съдбата сами си я ковем? Древните гърци не мислят така. Всичко е в ръцете на мойрите. Една жена може много силно да иска да забременее. Тя развива т.нар. фалшива бременност с абсолютно всички симптоми на бремеността. Само едно не може, обаче - да роди! Благодаря ти, Цветинце, само разсъждавам по темата, не е насочено срещу чудесните ти 2 коментара. Благодаря ти, Ева! Чест е за мен, че ме удостои с внимание! Валерко, благодаря ти за вниманието. Почувствах се като човек пил коняк 5 звезди. А иначе за "...*бията" не си прав, че са клишета. Ограждай буквата "т" така: (т), и ще разбереш колко съм прав. Благодаря ти, Влади, за вниманието и за подкрепата! Мерси за хубавите думи, Милена! Мерси, Любомира
  • Съзвездие като дъждовен миг... Стихът на Цвети е много хубав...
  • Така разбирам живота аз:

    Пиши
    Почука ли проблемът на вратата
    седни спокойно преоткрий света
    прокарай с мисъл път към небесата
    и помечтай за прелестна съдба.

    Представяй се доволна и красива,
    как притежаваш купища блага,
    представяй си живота като книга
    и напиши желаната от теб съдба.

    Пиши във книгата, че си разбрала
    какво е да си смела и добра,
    пиши, че и уроците си проумяла
    и станала си стойностна душа.

    Пиши, че вече ще живееш
    в синхрон с духовните слова,
    пиши, че добротата ще посееш,
    чрез хиляди божествени дела.

    Пиши, че вярата ти в Светлината
    е силна, истинска и жива,
    пиши, че свободата на душата
    дарена ти е за да си щастлива.
  • Покъртителен текст!
  • Когато мислим по инерция, почти винаги реалността ни е сива! Според мен, трябва да правим дисекция на мислите, за да преодолеем сивия цвят и да си изработим белота! Каквито са ни мислите, такава ни е реалността! Както поддържаме хигиена на телата си, така трябва да поддържаме хигиената и на мислите ни! Мисълта е най-силната енергия и е проява на невежество да мислим нехигиенично!!! Много хубав и замисляш стих, Младене и може би не съм го доосъзнала, но го почувствах така, както го коментирах! Аз разбирам същността на живота, така, както съм го написала в един стих, но ще го напиша след още един коментар, защото не ми стига полето за писане, явно съм голяма бърборана, демек дървен философ!
  • Благодаря, че оцени текста ми, Еспада /Стефко/! Трогнат съм. Желая ти леко перо!

    Няма весели и цветни житейски финали, Марина, или поне аз не съм наблюдавал досега такива изключения! Е, истина е, че в постфазата преобладава черният цвят - особено сред изпращачите и оплаквачите, който наистина не е сив. Благодаря за вниманието към текста ми! И много хубава седмица - до края!
  • Много тъжен и сив финал...!!!
  • Благодаря ти за вниманието да оцениш текста ми и да го коментираш позитивно, Сеси! Трогнат съм и ти желая нови творчески изяви!
  • Емоционален и красив стих! И тази тишина, която пада на снежинки! Поздрави, Мисана!
  • Благодаря ви колеги по творчество и приятели: Лимеруна, Гавраил, Елица, Еси, Мари Елен, Мартина, Георги, Катя, Виолета, че коментирахте и оценихте този поетичен текст! Трогнат съм от вниманието ви и нека тази нова седмица е благосклонна здравословно и творчески към всеки един от вас. Амин!
  • "Днес на снежинки пада тишината
    след твоите разстреляни приятели..." Поздравления,Младен Мисана!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!
  • Завладяващо е описано това чувство за осъзната преходност и незначителност, разбирането за тях не намалява усещанията от непрекъснатите сблъсъци и загуби, но поне маркира мащабите ни в цялата картина...
    Поздравления за което!
  • Много красиво!
  • Всеки един от нас е един изживян миг от реалността."Дъждовен миг от сивата баналност".Красиво и загадъчно.Поздравления!
  • Колко тъга се навява оттук... Някак мечтата се съединява с края и красивия вътрешен свят на човека. Майстор си на въздействащата поезия, Мисана. Сърдечни поздрави...
Предложения
: ??:??