Сред тихата инерция на мислите
налучкваш вече своето съзвездие...
Далечно е. Дори да е измислица,
остава то последното следтебие.
Светът живян е само сън в мъглата
и бялата ти смърт напомня белотата й.
Днес на снежинки пада тишината
след твоите разстреляни приятели...
Долавяш втренчената в себе си реалност -
за нея си един излишен спомен.
Дъждовен миг от сивата баналност
на времето след неговия дъжд пороен.