18.01.2016 г., 18:31 ч.
Следтебие
Сред тихата инерция на мислите
налучкваш вече своето съзвездие...
Далечно е. Дори да е измислица,
остава то последното следтебие.
Светът живян е само сън в мъглата
и бялата ти смърт напомня белотата й.
Днес на снежинки пада тишината
след твоите разстреляни приятели...
Долавяш втренчената в себе си реалност -
за нея си един излишен спомен.
Дъждовен миг от сивата баналност
на времето след неговия дъжд пороен.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво е ! Харесах!
-
Благодаря ти за вниманието, Лейди! Желая ти много хубава вечер.
-
Благодаря ти, Калия! Трогнат съм от вниманието ти. Пожелавам ти светли празници!
-
Чудесен поетичен бисер ни цитираш, Цеца! Благодаря ти за това включване!
Благодаря ти за високата оценка, Латинка и за позитивния коментар! Трогнат съм. Желая ти здраве и много успехи! Лека и вдъхновена вечер! -
"
Светът живян е само сън в мъглата
.......
Дъждовен миг от сивата баналност" – !
Светъл ден! -
!!! Чудесен ден ти пожелавам, Мисана!
"Ангелите заплакаха пред реалността -
не изпълниха заповедта на Бога.
Безсилни бяха те пред завистта,
човешкото съмнение и злоба.
С крила, покрити с нефт и сажди,
не можеха да излетят.
Заплакаха с брилянтни сълзи
с надеждата, че ще умрат.
Безсилни, в казуса пленени,
те плакаха година, век...
От сълзите роди се племе -
човек с душата на поет. " -
Благодаря ти, Звезден прах! Трогна ме. Пиши все така оригинално! Защо да ти става тъжно, Анастасия! Нали след нас остава Съзвездието. Стига да сме го налучкали. Благодаря ти най-сърдечно! Мерси, Цвети! Ангелска душа имаш ти и вторият ти коментар, чрез много хубав стих, го доказва. Все пак, дали съдбата сами си я ковем? Древните гърци не мислят така. Всичко е в ръцете на мойрите. Една жена може много силно да иска да забременее. Тя развива т.нар. фалшива бременност с абсолютно всички симптоми на бремеността. Само едно не може, обаче - да роди! Благодаря ти, Цветинце, само разсъждавам по темата, не е насочено срещу чудесните ти 2 коментара. Благодаря ти, Ева! Чест е за мен, че ме удостои с внимание! Валерко, благодаря ти за вниманието. Почувствах се като човек пил коняк 5 звезди. А иначе за "...*бията" не си прав, че са клишета. Ограждай буквата "т" така: (т), и ще разбереш колко съм прав. Благодаря ти, Влади, за вниманието и за подкрепата! Мерси за хубавите думи, Милена! Мерси, Любомира
-
Съзвездие като дъждовен миг... Стихът на Цвети е много хубав...
-
Така разбирам живота аз:
Пиши
Почука ли проблемът на вратата
седни спокойно преоткрий света
прокарай с мисъл път към небесата
и помечтай за прелестна съдба.
Представяй се доволна и красива,
как притежаваш купища блага,
представяй си живота като книга
и напиши желаната от теб съдба.
Пиши във книгата, че си разбрала
какво е да си смела и добра,
пиши, че и уроците си проумяла
и станала си стойностна душа.
Пиши, че вече ще живееш
в синхрон с духовните слова,
пиши, че добротата ще посееш,
чрез хиляди божествени дела.
Пиши, че вярата ти в Светлината
е силна, истинска и жива,
пиши, че свободата на душата
дарена ти е за да си щастлива. -
Аплодисменти от мен!!!
-
Покъртителен текст!
-
Когато мислим по инерция, почти винаги реалността ни е сива! Според мен, трябва да правим дисекция на мислите, за да преодолеем сивия цвят и да си изработим белота! Каквито са ни мислите, такава ни е реалността! Както поддържаме хигиена на телата си, така трябва да поддържаме хигиената и на мислите ни! Мисълта е най-силната енергия и е проява на невежество да мислим нехигиенично!!! Много хубав и замисляш стих, Младене и може би не съм го доосъзнала, но го почувствах така, както го коментирах! Аз разбирам същността на живота, така, както съм го написала в един стих, но ще го напиша след още един коментар, защото не ми стига полето за писане, явно съм голяма бърборана, демек дървен философ!
-
Благодаря, че оцени текста ми, Еспада /Стефко/! Трогнат съм. Желая ти леко перо!
Няма весели и цветни житейски финали, Марина, или поне аз не съм наблюдавал досега такива изключения! Е, истина е, че в постфазата преобладава черният цвят - особено сред изпращачите и оплаквачите, който наистина не е сив. Благодаря за вниманието към текста ми! И много хубава седмица - до края! -
Много тъжен и сив финал...!!!
-
Благодаря ти за вниманието да оцениш текста ми и да го коментираш позитивно, Сеси! Трогнат съм и ти желая нови творчески изяви!
-
Емоционален и красив стих! И тази тишина, която пада на снежинки! Поздрави, Мисана!
-
Благодаря ви колеги по творчество и приятели: Лимеруна, Гавраил, Елица, Еси, Мари Елен, Мартина, Георги, Катя, Виолета, че коментирахте и оценихте този поетичен текст! Трогнат съм от вниманието ви и нека тази нова седмица е благосклонна здравословно и творчески към всеки един от вас. Амин!
-
"Днес на снежинки пада тишината
след твоите разстреляни приятели..." Поздравления,Младен Мисана! -
Хареса ми стиха ти, Младене!
-
Завладяващо е описано това чувство за осъзната преходност и незначителност, разбирането за тях не намалява усещанията от непрекъснатите сблъсъци и загуби, но поне маркира мащабите ни в цялата картина...
Поздравления за което! -
Много красиво!
-
Всеки един от нас е един изживян миг от реалността."Дъждовен миг от сивата баналност".Красиво и загадъчно.Поздравления!
-
Колко тъга се навява оттук... Някак мечтата се съединява с края и красивия вътрешен свят на човека. Майстор си на въздействащата поезия, Мисана. Сърдечни поздрави...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и бялата ти смърт напомня белотата й.
Днес на снежинки пада тишината
след твоите разстреляни приятел
" На снежинки пада тишината. Чудесна образност.Докосваш с перото душата на човека четящ стиха. Браво Младен