21 янв. 2009 г., 00:24

Слепец

958 0 1

Поисках да изтръгна всичко в тази нощ.
Очите ми сякаш всичко бяха изгубили внезапно.
И когато идвах на твоя нежен пристан,
аз изгубвах разум и чувства.
Нека сляп да съм сега, за да не виждам
всичко онова, което ти сама ми причини.
Небето сякаш поиска завинаги да бъда сляп.

И когато се взираш през моите стъклени очи,
сама ще видиш колко много си сгрешила,
че без мен оставаш по-самотна и от гарван!
И когато се взираш сред рояк звезди,
моите очи винаги ще те гледат от високо.

След теб ще тръгна, сляп и гол без утеха,
че ти сама избра нашата злокобна празнота!
След теб ще тръгна, сляп като къртица без покой,
за да знам, че твоята усмивка ще остане в мен!
След теб ще тръгна, сляп и гол като скитник без душа,
за да моля во веки за твоята прошка неизмолима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...