Поисках да изтръгна всичко в тази нощ.
Очите ми сякаш всичко бяха изгубили внезапно.
И когато идвах на твоя нежен пристан,
аз изгубвах разум и чувства.
Нека сляп да съм сега, за да не виждам
всичко онова, което ти сама ми причини.
Небето сякаш поиска завинаги да бъда сляп.

И когато се взираш през моите стъклени очи,
сама ще видиш колко много си сгрешила,
че без мен оставаш по-самотна и от гарван!
И когато се взираш сред рояк звезди,
моите очи винаги ще те гледат от високо.

След теб ще тръгна, сляп и гол без утеха,
че ти сама избра нашата злокобна празнота!
След теб ще тръгна, сляп като къртица без покой,
за да знам, че твоята усмивка ще остане в мен!
След теб ще тръгна, сляп и гол като скитник без душа,
за да моля во веки за твоята прошка неизмолима!