Jan 21, 2009, 12:24 AM

Слепец

  Poetry » Love
947 0 1

Поисках да изтръгна всичко в тази нощ.
Очите ми сякаш всичко бяха изгубили внезапно.
И когато идвах на твоя нежен пристан,
аз изгубвах разум и чувства.
Нека сляп да съм сега, за да не виждам
всичко онова, което ти сама ми причини.
Небето сякаш поиска завинаги да бъда сляп.

И когато се взираш през моите стъклени очи,
сама ще видиш колко много си сгрешила,
че без мен оставаш по-самотна и от гарван!
И когато се взираш сред рояк звезди,
моите очи винаги ще те гледат от високо.

След теб ще тръгна, сляп и гол без утеха,
че ти сама избра нашата злокобна празнота!
След теб ще тръгна, сляп като къртица без покой,
за да знам, че твоята усмивка ще остане в мен!
След теб ще тръгна, сляп и гол като скитник без душа,
за да моля во веки за твоята прошка неизмолима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....