Слепец
Слепецът казват, че най-сляп е,
когато сам не иска да прогледне.
Истината и очи да му извади,
все тая, той неще признае.
За това сега оставям те на тъмно,
за моята любов към теб.
Борих се за нея дълго,
но ти си най-слепия слепец.
Вярно е, бяхме се разбрали,
без чувства в нашата игра.
И повярвай адски много съжалявам,
че допуснах да се стигне до това.
Влажни пръсти... после и свещта угасва,
и всичко се покрива с мрак.
Събирам и прибирам всички чувства,
до врата, под дървеният праг.
Така ще бъде, ти не ще узнаеш.
Ще ги прескачаш нощ и ден!
Можеше да бъде друго... знаеш,
ако не беше толкоз заслепен.
Аз отказвам се от тебе вече..
прекрачвам прага и вървя!
Но въпреки това ме натъжава,
че най-големия слепец оставих в тъмнина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Атанасова Все права защищены
