8 апр. 2007 г., 19:25

Слепецът

1.3K 2 14
Стои сам и свири на свойта китара,
сълзи се ронят от слепите очи,
с много мъка ръка протяга
за вашта обич и мъничко пари.


Той не иска вашто съжаление
за изгубеното зрение,
а иска само да го разберете
и ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ  да му дадете!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така точно , така красиво си нарисувала своя Слепец - видях го Жив ! Това прави истинският Автор !
  • Поздравления!
  • прекрасно е!
  • Мого е истинско...Описва много точно дадената ситуация! Поздравления! Продължавай в същия дух
  • Още веднъж много Ви благодаря за хубавите отзиви!Много се редвам,че стихотворението ми Ви хареса.То е от преди няколко години,но чак сега събрах смелост да го публикувам.Благодаря на всички!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...