4 июл. 2008 г., 08:46

Слепота 

  Поэзия » Другая
684 0 8
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...

Повехнали са старите пътеки,
а гнилото в зениците им гложди.
Усмивките са есенни дървета.
Къде са ми приятелите, Боже?

Къде са им гробовете, ръцете,
къде им е здрависването вечер
с разпусната грива на морето.
Къде са им износените дрехи,

пробуждането – сухо като кърпа...
И него ли погребаха с телата?
Нима отвъд, след зримото, сме мъртви...
На съмване е йодна слепотата.

© Ружа Матеева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??