Слепота
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки,
а гнилото в зениците им гложди.
Усмивките са есенни дървета.
Къде са ми приятелите, Боже?
Къде са им гробовете, ръцете,
къде им е здрависването вечер
с разпусната грива на морето.
Къде са им износените дрехи,
пробуждането – сухо като кърпа...
И него ли погребаха с телата?
Нима отвъд, след зримото, сме мъртви...
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки,
а гнилото в зениците им гложди.
Усмивките са есенни дървета.
Къде са ми приятелите, Боже?
Къде са им гробовете, ръцете,
къде им е здрависването вечер
с разпусната грива на морето.
Къде са им износените дрехи,
пробуждането – сухо като кърпа...
И него ли погребаха с телата?
Нима отвъд, след зримото, сме мъртви...
На съмване е йодна слепотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
