Jul 4, 2008, 8:46 AM

Слепота

  Poetry » Other
837 0 8
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...

Повехнали са старите пътеки,
а гнилото в зениците им гложди.
Усмивките са есенни дървета.
Къде са ми приятелите, Боже?

Къде са им гробовете, ръцете,
къде им е здрависването вечер
с разпусната грива на морето.
Къде са им износените дрехи,

пробуждането – сухо като кърпа...
И него ли погребаха с телата?
Нима отвъд, след зримото, сме мъртви...
На съмване е йодна слепотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...