На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки,
а гнилото в зениците им гложди.
Усмивките са есенни дървета.
Къде са ми приятелите, Боже?
Къде са им гробовете, ръцете,
къде им е здрависването вечер
с разпусната грива на морето.
Къде са им износените дрехи, ...