Косите ти ме галят – водопади,
посипват се къдрици по лицето ми!
От чисто злато, в огнените клади
на любовта претапят се в сърцето ми!
Напрегнати докрай са сетивата!
Превръщаме се в неделимо цяло...
И в този миг ненужна е Земята
в пространството от обич закипяло!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены