Сливнишка земя
На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо,
всеки склон е зидан на стена.
Ако чуя гръм, не ще е грешно –
с боен устрем тръгват знамена.
Звънкат още щиковете силни,
стоновете от една Война.
Хора твърди, но любвеобилни,
с гордост помнят Славната земя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
