Сливнишка земя
На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо,
всеки склон е зидан на стена.
Ако чуя гръм, не ще е грешно –
с боен устрем тръгват знамена.
Звънкат още щиковете силни,
стоновете от една Война.
Хора твърди, но любвеобилни,
с гордост помнят Славната земя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
