8 июл. 2011 г., 22:06

Сложна задача

928 0 2

Познат ми каза – напиши ми нещо ти лирично,

Леко въодушевено, леко романтично.

О’кей, отговорих, хващам аз молива,

Твоята идея си я бива.

 

Цяла нощ не спах, гледах аз звездите,

Гугъла претърсих, изслушах новините.

За съжаление и за моя зла беда,

Нищо позитивно не посети моята глава.

 

Познатият ме среща: Как си ти, поете,

Защо изглеждаш, като неполято цвете?

Не откри ли нещо в розови цветове -

което да съживиш  в нови редове?

 

Не питай, музата я няма, братко.

Въртях, суках – киселото не може да стане сладко.

Светът  е груб, стресиран  и критичен.

Ще си остана поет – нелиричен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...