8 jul 2011, 22:06

Сложна задача

925 0 2

Познат ми каза – напиши ми нещо ти лирично,

Леко въодушевено, леко романтично.

О’кей, отговорих, хващам аз молива,

Твоята идея си я бива.

 

Цяла нощ не спах, гледах аз звездите,

Гугъла претърсих, изслушах новините.

За съжаление и за моя зла беда,

Нищо позитивно не посети моята глава.

 

Познатият ме среща: Как си ти, поете,

Защо изглеждаш, като неполято цвете?

Не откри ли нещо в розови цветове -

което да съживиш  в нови редове?

 

Не питай, музата я няма, братко.

Въртях, суках – киселото не може да стане сладко.

Светът  е груб, стресиран  и критичен.

Ще си остана поет – нелиричен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...