Познат ми каза – напиши ми нещо ти лирично,
Леко въодушевено, леко романтично.
О’кей, отговорих, хващам аз молива,
Твоята идея си я бива.
Цяла нощ не спах, гледах аз звездите,
Гугъла претърсих, изслушах новините.
За съжаление и за моя зла беда,
Нищо позитивно не посети моята глава.
Познатият ме среща: Как си ти, поете,
Защо изглеждаш, като неполято цвете?
Не откри ли нещо в розови цветове -
което да съживиш в нови редове? ...