8.07.2011 г., 22:06

Сложна задача

927 0 2

Познат ми каза – напиши ми нещо ти лирично,

Леко въодушевено, леко романтично.

О’кей, отговорих, хващам аз молива,

Твоята идея си я бива.

 

Цяла нощ не спах, гледах аз звездите,

Гугъла претърсих, изслушах новините.

За съжаление и за моя зла беда,

Нищо позитивно не посети моята глава.

 

Познатият ме среща: Как си ти, поете,

Защо изглеждаш, като неполято цвете?

Не откри ли нещо в розови цветове -

което да съживиш  в нови редове?

 

Не питай, музата я няма, братко.

Въртях, суках – киселото не може да стане сладко.

Светът  е груб, стресиран  и критичен.

Ще си остана поет – нелиричен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...