8.07.2011 г., 22:06

Сложна задача

926 0 2

Познат ми каза – напиши ми нещо ти лирично,

Леко въодушевено, леко романтично.

О’кей, отговорих, хващам аз молива,

Твоята идея си я бива.

 

Цяла нощ не спах, гледах аз звездите,

Гугъла претърсих, изслушах новините.

За съжаление и за моя зла беда,

Нищо позитивно не посети моята глава.

 

Познатият ме среща: Как си ти, поете,

Защо изглеждаш, като неполято цвете?

Не откри ли нещо в розови цветове -

което да съживиш  в нови редове?

 

Не питай, музата я няма, братко.

Въртях, суках – киселото не може да стане сладко.

Светът  е груб, стресиран  и критичен.

Ще си остана поет – нелиричен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...