28 дек. 2007 г., 14:37

Случайна среща

1K 1 10

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

Не може всичко пак да се повтори,
тъй както във онези дни.
Аз да съм момчето твое,
а ти - момичето на моите мечти.

Лица и дати оттогава се смениха неведнъж
и образът ти в мене избледня.
На тази среща случайна след много години,
повярвай ми, аз едва те познах.

По друга си някак от дните предишни,
когато се гонихме с тебе по морския бряг.
По това мило за мене тогава лице,
през годините много грижи 

следи са оставили.

Проблеми безброй с длетото са дялали
и времето безмилостно играло си.
Но усмивката и очите са същите -
тях дори сред милиони бих ги познал.

Стоим и мълчим насред шумната улица -
няма ли с теб какво да си кажем сега?
Може би не, вече всичко е казано,
толкова отдавна, в онези далечни дни.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...