Жълти есенни листа,

мрак и пустота...

Скитам се аз сама в нощта

и търся изгубената си душа.

В гората, сред цветята,

търся аз, но не намирам

сред тревата, в небесата

и пред нищо не се спирам.

И в мига,

щом те там съзрях,

седнал на поляната зелена,

се отново замечтах

да се почувствам окрилена.

Приближих се тихичко до теб

и погледнах мълчаливо;

в твоите очи искряха

две звезди и те запяха:

"Младежо красив,

ти силно обичаш,

веднъж щом решиш,

до гроб се ти вричаш."

Настана ден,

тревите запяха,

но ти не помръдна,

докато цветята не зазвъняха.

И стана тогава

тъмнокос, тъмноок,

силен юнак,

снажен, висок.

Стоях отстрани

и те наблюдавах,

щом обърнеше се към мен,

аз цялата засиявах.

И търсех своята душа,

но къде се тя скри?

Може би в безбройните искри

в твоите очи.

И сред тревите зелени

се срещнахме с теб,

сред цветята червени

зароди се любов като мед...