Случайна среща
Жълти есенни листа,
мрак и пустота...
Скитам се аз сама в нощта
и търся изгубената си душа.
В гората, сред цветята,
търся аз, но не намирам
сред тревата, в небесата
и пред нищо не се спирам.
И в мига,
щом те там съзрях,
седнал на поляната зелена,
се отново замечтах
да се почувствам окрилена.
Приближих се тихичко до теб
и погледнах мълчаливо;
в твоите очи искряха
две звезди и те запяха:
"Младежо красив,
ти силно обичаш,
веднъж щом решиш,
до гроб се ти вричаш."
Настана ден,
тревите запяха,
но ти не помръдна,
докато цветята не зазвъняха.
И стана тогава
тъмнокос, тъмноок,
силен юнак,
снажен, висок.
Стоях отстрани
и те наблюдавах,
щом обърнеше се към мен,
аз цялата засиявах.
И търсех своята душа,
но къде се тя скри?
Може би в безбройните искри
в твоите очи.
И сред тревите зелени
се срещнахме с теб,
сред цветята червени
зароди се любов като мед...
© Виктория Балева All rights reserved.
