17 окт. 2017 г., 23:39

Случайно

500 2 3

 

По закона на случайните вдъхновения, 
с одобрение от ордена на внезапните изблици, 
без чернови и поправки, 
по наредба на спонтанните подтици, 
пиша писмо до Съдбата. 
Мятам го в чантата на случаен пътник,
да го отнесе, където свършват синевата
и започва необятната свободност. 
Призраците там са с предимство,
лудостта е на висока почит,
взривовете са баналност
хоризонтала е диагоналаен. 
Получателят може
да не прочете писмото,
(бездруго няма смисъл,
той го е диктувал) 
отговор, обаче ще получа
знакът винаги е ясен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...