17 oct 2017, 23:39

Случайно

  Poesía
502 2 3

 

По закона на случайните вдъхновения, 
с одобрение от ордена на внезапните изблици, 
без чернови и поправки, 
по наредба на спонтанните подтици, 
пиша писмо до Съдбата. 
Мятам го в чантата на случаен пътник,
да го отнесе, където свършват синевата
и започва необятната свободност. 
Призраците там са с предимство,
лудостта е на висока почит,
взривовете са баналност
хоризонтала е диагоналаен. 
Получателят може
да не прочете писмото,
(бездруго няма смисъл,
той го е диктувал) 
отговор, обаче ще получа
знакът винаги е ясен. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...