Случайно
По закона на случайните вдъхновения,
с одобрение от ордена на внезапните изблици,
без чернови и поправки,
по наредба на спонтанните подтици,
пиша писмо до Съдбата.
Мятам го в чантата на случаен пътник,
да го отнесе, където свършват синевата
и започва необятната свободност.
Призраците там са с предимство,
лудостта е на висока почит,
взривовете са баналност
хоризонтала е диагоналаен.
Получателят може
да не прочете писмото,
(бездруго няма смисъл,
той го е диктувал)
отговор, обаче ще получа
знакът винаги е ясен.
© Misteria Vechna All rights reserved.
