Продадох си душата  на парче.

Не исках вече да живея с нея.

Дотегна ми да слушам как реве.

Как да се оплаква с хленчене  умее.

Реших да си купя сърце, поумняло,

и приседнал пред на Рая  вратите,

реших да питам, где продават се сега,

във наши дни, на хората мечтите.

И ето ти проблем от първа класа,

Мечтите били истинска нагласа.

Сърце без душа никак не можело,

все нещо постоянно го тревожило.

Тогава реших да си откупя душата,

но друго намислил бе Сатаната.

Продаде ми части от други души

и Франкенщайн в мен се роди.

Бях добър и покорен до полунощ.

После се вихрех по цяла нощ.

Първо ме обсипваха с нежни слова.

После бях прокълнат за света.

И това продъжи, че чак до сега,

когато срещнах случайно  жена,

с коси от светлината на мрака

и очи, от на денят свободата.

Сега парченцата различна душа

събраха се, без да помислят, в една,

но как болеше в името на това,

че късно при мен дойде любовта.