1 jun 2013, 16:29

Случи се така

825 0 0

Продадох си душата  на парче.

Не исках вече да живея с нея.

Дотегна ми да слушам как реве.

Как да се оплаква с хленчене  умее.

 

Реших да си купя сърце, поумняло,

и приседнал пред на Рая  вратите,

реших да питам, где продават се сега,

във наши дни, на хората мечтите.

 

И ето ти проблем от първа класа,

Мечтите били истинска нагласа.

Сърце без душа никак не можело,

все нещо постоянно го тревожило.

                                                                                                                       

Тогава реших да си откупя душата,

но друго намислил бе Сатаната.

Продаде ми части от други души

и Франкенщайн в мен се роди.

 

Бях добър и покорен до полунощ.

После се вихрех по цяла нощ.

Първо ме обсипваха с нежни слова.

После бях прокълнат за света.

 

И това продъжи, че чак до сега,

когато срещнах случайно  жена,

с коси от светлината на мрака

и очи, от на денят свободата.

 

Сега парченцата различна душа

събраха се, без да помислят, в една,

но как болеше в името на това,

че късно при мен дойде любовта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....