Случки със познат типаж, нямащ миг актьорски стаж

На път, преди около век,

нарамил пълните дисаги,

един търговец (наш човек)

заминал в търсене облаги.

Та ей го, кàчил се на влака,

в ръце с комат и старец бански,

къмто Европа, чука-трака,

пътувал Ганьо Задбалкански.

Масло розово в торбите

носел той, за да продава.

Знаел „айне”, „майне”, „бите”,

„данке шойн” и що е „врява”.

Във Виена бай ти Ганчо

най-накрая акостирал:

„Тук да имах малко ранчо,

хич не бих и протестирал.

Но напълня ли кесия,

за добро или за лошо,

връщам се при мойта Сия

и при синковеца Гошо.”

Рекъл тъй и после с клетва

от типа: „Да пукна в мъки”

вдигнал  вòлевата летва,

но след малко взел да цъка:

„Море, тая да ми падне –

гледал той една австрийка –

от зори, та чак до пладне...

...бих я ползвал, както Сийка.”

Припнал Ганьо, също яре,

със мускал в ръката свит

да женицата превари

и подкупи я, та барем

тя му пусне (да са квит).

Е, жената не склонила,

(и на двойна даже миза),

но понеже с него мила

тя била, един харизал.

Откровено я задявал,

но и бил комерсиален –

знаел как се зарибява

контингент потенциален.

Продължил напред чешитът

да ловува с майсторлък.

За захранка хвърлял „бите”,

а ги теглел на търмък.

Макара била устата

и, макар че тоз рибар

нарушавал тишината,

получавал своя дар.

До един бутик търгашът

с изненада констатирал:

„Някой с азбуката наша

сложни думи конструира.”

Влязъл нашенецът бърже

и към двойка непозната,

с цел да разговор завърже,

си насочил той словата:

− Ха здравейте, бре земляци! −

със прегръдка придружени,

плюс бодежи от мустаци

и брада на седем дена.

− Добър ден! – насреща ( двойно).

− Диалект ви е чирпански –

рекъл вещо и спокойно,

а и вярно Задбалкански –

аз съм родом от Елена,

но живея в Казанлък.

Днес пристигнах тука с трена,

за да правя пазарлък

с масълце от наши рози.

Ами вас какво ви храни?

− Ний сме детски педагози

в обществата най-отбрани.

− Майка ти – жената сочи –

още ли е даскалица?

Тя се сепна и подскочи:

− Ама че нахална птица!

Моля, моля без обиди!

Аз съм негова любима!

− Отдалече тъй се види.

Думите назад си взимам.

Но се дамата засегна

и навири гордо нос.

Диалогът се обтегна

и след другия въпрос:

− Тя защо се начумери?

Аз не лъжа – казвам право.

Тук мъжът се понапери:

− Хайде тръгвай си по здраво!

− Що ме гониш, бре земляк?

Извинете! Без да изкам!

− Ние с простия голтак

не желаем среща близка.

Импулсивно си юмрука

Ганьо сви, готов за бой:

„Ще отворя, щом почука!”

Но размисли сетне той:

− Бих те фраснал, но едва ли

ще реши проблема боя.

Ти си също във парцали,

гледано от точка моя.

Ала кой съм не прикривам –

виж ми всички негативи,

а пък вие, както скивам,

сте от хората фалшиви –

лицемери с много маски:

модна шапка, скъп костюм

и подобни тем дамаски

за прикриване на ум −

и добави с тъжен глас −

за едно ми ѝ само жал:

Че такива като вас

учат други на морал.