Случване на души и тела
Няма време за размисъл, пролетта нацъфтя,
във очите светлост с дъх омаен наля,
в малки атоми мислите сбра... и пощуря...
Ядро от копнежност се разля по снагата,
огнена, пълна със нежност на устните спря
и запя в буен ритъм, запламтяла в телата
и очаквана, истинска, пролетта е дошла.
Прежаднели отпиваме, от уханност немеем.
Целува ни с блясък, със усмивка ни милва,
нацъфтяла, реална, в топъл скут я люлеем...
Тя е красивото случване на души и тела!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
