25 июн. 2016 г., 05:26  

Слухът на морето

549 2 5

 

В прозореца си гребнах шепа смях.
Тъкмо отесня от твойто нямане,
разбрах, че всичко мога, и видях,

дъха разбит в последната ми вяра.
Някак стана светло изведнъж,
дочула твоя глас, политна птица,
с дрипава утеха разпокъса
последните ми облаци и плисна
всичко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво!
  • Плисна изведнъж, като летен дъжд...!!!
  • Хубав стих!
  • "В прозореца си гребнах шепа смях".И аз си грабнах.
    Харесах!
  • Прекрасна си!
    "В прозореца си грабнах шепа смях
    ...
    С дрипава дреха разпокъса
    последните ми облаци и плисна
    всичко..."
    Всеки стих ми харесва все повече....
    Лирическата ти знае как да докосне истински значимите неща.
    Ти също.
    Благодаря!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...