25.06.2016 г., 5:26 ч.  

Слухът на морето 

  Поезия
406 2 5

 

В прозореца си гребнах шепа смях.
Тъкмо отесня от твойто нямане,
разбрах, че всичко мога, и видях,

дъха разбит в последната ми вяра.
Някак стана светло изведнъж,
дочула твоя глас, политна птица,
с дрипава утеха разпокъса
последните ми облаци и плисна
всичко...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!
  • Плисна изведнъж, като летен дъжд...!!!
  • Хубав стих!
  • "В прозореца си гребнах шепа смях".И аз си грабнах.
    Харесах!
  • Прекрасна си!
    "В прозореца си грабнах шепа смях
    ...
    С дрипава дреха разпокъса
    последните ми облаци и плисна
    всичко..."
    Всеки стих ми харесва все повече....
    Лирическата ти знае как да докосне истински значимите неща.
    Ти също.
    Благодаря!
Предложения
: ??:??